Снежок or Snezok

One Day Trip near Sofia

1. The Lozen Monastery of St. Spas -  Лозенски манастир „Св. Спас”

                                        

Чудесна идея за разходка, дори и през зимен период. Посетихме го в края на миналата година, а по-точно през Ноември. Беше един от тези чудесни слънчеви дни, когато направо не те свъртва на едно място, но все пак мислълта за поредното голямо пътуване е още по-стресираща :)... 

Затова се извади списък с компромисни варианти, от типа на "някаква идея за разходка," ама да е наблизо (около София), да става за деца ( въпреки че детето често се справя по-добре от нас) и, разбира се, да не сме ходили там...Така че Лозенският манастир спечели надпреварата по всички параграфи, а и в нета съм чела само суперлативи за това място, включително и относно лесното му намиране.

Затова ударно изпуснахме нужната отбивка в селото и се запътихме към изходана Лозен (за магистралата), така че целият път беше повторен на бис. Стигнахме до станцията на БЧК, тук ориентирането е вече лесно; има паркинг; а имаше достатъчно ентусиасти, като нас. Решихме да извървим целия път пеша по пътеката, ама да се върнем по пътя за коли ( на този етап още не бяхме сигурни, къде точно се намира той ). 

Тук вече бяхме неприятно изненадани от калта и глината по пътеката, която не беше много стръмна, но на моменти доста хлъзгава, та се понацапхме доста. Но все пак това не ни разубеди, така че смело продължихме. По едно време пътечката излиза направо на пътя и става доста приятно да се върви, за съжаление пътят беше доста разбит, така че оценихме факта, че се качихме пеша.
Иначе срещнахме доста колоритни образи по пътя - от бойно-крачещи пенсионерки, активно спортуващи индивиди до супер-мега-метросексуални двойки по впити клинчета, окичени с последна мода домашни любимци. Тук няма какво да объркате - постоянно се върви нагоре, на един от завоите има чешмичка и върви някаква търговия.

Природата пак ни изненада с една страхотна декорираща и покриваща всичко мъгла, така че трябваше да се откажем от фотосесията, а само да разгледаме манастира.  Пред очите ни се разкри доста тъжна зимна гледка - празен двор, сняг, трева, счупени саксии.  Малко се разведрихме, докато гледахме манастирските котки да тичат и да играят под дърветата.
Влязохме в църква, вътре беше студено, запалихме свещички и си тръгнахме.... Съжалих една двойка с едно бебе, които влязоха след нас, след подoбна дълга разходка ще ти се да поседнеш на едно горещо чайче, да стоплиш ръцете и душата и да се отправиш пак на път, този път към дома.
Но все пак решихме да се върнем пак и да продължим по пътеките нагоре